ПРОФ. ЧАВДАР ДОБРЕВ Е НОСИТЕЛЯТ НА НАГРАДАТА ЗА ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА „НЕШО БОНЧЕВ“ Печат
Написано от Връзки с обществеността   


Изтъкнатият български писател, литературен критик, изкуствовед, поет и преводач проф. Чавдар Добрев бе определен за носител на Националната награда за литературна критика „Нешо Бончев“ за 2018 година от комисия, назначена със заповед № 146/20.03.2018 година на кмета на община Панагюрище.

Конкурсът за литературна критика е единствен в България и наградата се присъжда за принос в съвременната българска литературна критика, като израз на обществено признание.

Номинации за носител на престижната награда за литературна критика „Нешо Бончев“ тази година бяха направени от Съюза на българските писатели, Издателство „Захарий Стоянов“, Съюза на преводачите в България, Клуба на носителите на наградата за литературна критика „Нешо Бончев“.

Номинациите са разгледани от комисия в състав: г-жа Галина Матанова – заместник-кмет „Хуманитарни дейности“ на Община Панагюрище, доц. д-р. Венцислав Велев – съветник на министъра на културата, проф. дфн Симеон Янев - литературовед, Иван Димитров /Иван Гранитски/ - носител на наградата за литературна критика „Нешо Бончев“ за 2017 година и Иван Станчев – председател на фондация „Съкровищата на Панагерик“.


Проф. Чавдар Атанасов Добрев е роден на 21.08.1933 година в град Ямбол. Завършва гимназия в родния си град (1947-1951 година) и унгарска филология и журналистика в Будапещенския университет „Лоранд Йотвьош“ (1951-1955 година). Защитава кандидатска десертация на тема „Творческо многообразие в съвременната българска драматургия“ в Академията за обществени науки при ЦК на КПСС-Москва (1960-1963 година) и степента „Доктор на изкуствознанието“ с дисертационен труд „Лирична драма“ (1975 година) в Института за изкуствознание при БАН. Научен сътрудник в секция „История и теория на театъра“ (1963-1997 година, 1992-1994 година), доцент (1970 година), професор (1980 година), заместник директор на Института за изкуствознание (1972-1980 година) и заместник директор на Научното обединение за изкуствознание при БАН (1980-1988 година). През 70-те години ръководи специализиран курс по история и теория на драматургията при Журналистическия факултет на СУ „Климент Охридски“. 1998-1999 година е професор в Славянския университет. Работи като редактор в издателство „Народна култура“ (1956-1957 година), в Студия за хроникални и документални филми (1957-1958 година), дипломат в Министерство на външните работи (1959-1960 година). Редактор във вестник „Литературен фронт“ (1967-1968 година), заместник главен редактор на алманах „Съвременник“ (1969-1970 година), първи заместник главен редактор на списание „Съвременник“ (1971-1972 година). През 70-те и 80-те години е член на Управителния съвет и на Бюрото на САБ. В средата на 70-те години е заместник председател на Президиума на ВАК, директор на Националния информационен център при Комитета за култура (1978-1980 година). Главен драматург на Народния театър (1979-1982 година), съветник на министъра на културата (1983 година), главен драматург на Държавния сатиричен театър (1983-1984 година). Директор е на Българския културно-информационен център в Москва (1991-1992 година). Народен представител и председател на парламентарната група „България-Унгария“ (1995-1997 година), секретар на Федерацията за приятелство с народите ма Русия и ОНД.

Издадени книги: „Литература и хуманизъм“ (1967 година), „Реализмът на Вахтангов“ (1967 година), „Театър и време“ (1967 година), „Овладяване на човешкия свят“ (1968 година), „Живот им сцена“ (1971 година), „Разум и революция“ (1972 година), „Лирична драма“ (1973 година), „Време и творци“ (1967 година), „Актуален театър“ (1977 година), „Планета на свободата“ (1978 година), „Поезия и време“ (1981 година), „Забранените плодове на познанието“ (1982 година), „Избрано“ (1983 година), „Окосена болка“ (1983 година), „Драматургични идеи и театрална методология“ (1984 година), „Творчество и култура“ (1984 година), „Сфера“ (1985 година), съавтор на „Писатели на стадиона“ (1987 година), „Литература и критика“ (1988 година), „Поетични светове“ (1989 година), „Предопределението“ (1993 година), „И видях друг звяр…Московски дневник“ (1994 година), „Камбанен свод“ (1994 година), „Проиграната демокрация“ (1998 година), „Театърът перестройка“ (2000 година), „Всекидневният Леон Даниел“ (2002 година), „Възхвала на разума. Избрани стихотворения“ (2003 година), „Еретичният ерос“ (2003 година), „Ранено време“ – в два тома (2003 година), „Разстреляна носталгия“ (2006 година), „Унгарски светове“ (2006 година), „Време разделно – българската голгота“ (2008 година), „Избрано“ – в осем тома (2008-2011 година), „Книга за Вапцаров“ (2008 година), „Новата естетика“ (2009 година), „В епицентъра на паметта“ (2013 година), „Модерна проза“ (2014 година, „Новият пулс: български писатели от втората половина на XX век“ – том. 1 „Поезия“ (2014 година), „Власт и безвластие“ (2015 година), „Времето на разказвача“ (2015 година).

Националната награда за литературна критика „Нешо Бончев“ ще бъде връчена на 29 март 2018 година от 18:00 часа в голямата зала на Театър Дом-паметник по време на традиционните Бончеви празници.

Съгласно статута за определяне на носителя на наградата, носителят на приза ще получи плакет, грамота и парична награда, осигурени от Община Панагюрище.