История Печат
Написано от Administrator   

 

Макар и в страни от големите пътища в древността и Средновековието, Панагюрският край изминава свой ранен исторически път на развитие. В околностите на града се намират редица археологически паметници – следи от древното минало. Десетки могили свидетустват за тракийските племена, живяли някога по тези земи. В една от тях – могилата “Мрамор” бе разкрито погребение на тракийски вожд от IV – III в. пр. н. е. Недалеч от нея през 1949 г. по време на землени работи бе открито световно известното днес Панагюрско съкровище, рядък археологически паметник от времето на елинистическата епоха – IV-III в. пр. н. е. Деветте съда: четири ритона с форма на животинска глава, три канички с форма на глава на амазонка, една амфора с дръжки във форма на кентаври и една фиала са богато украсени с релефни изображения по сюжети от митологията. Този уникален сервиз, чието копие е изложено в Историческия музей в Панагюрище, е най-интересният паметник на изкуството, намерен в Тракия.

Удобното местоположение, щедрата природа и благоприятният климат са привлекли хората тук и през Средновековието, следи от което са руините на мощните български крепости Красен и Душковченин, запазени до днес. Там, където миналото не е засвидеталствано от исторически паметници, то се открива и оживява от легендите, които свързват основаването на днешния град с драматичните времена след османското нашествие на Бaлканите – с края на XV век. Името си градът придобил от малкия панаир, който се устройвал на брега на реката (панагюр е синоним на панаир в стария български език). В годините на османското владичество Панагюрище получава официално със султански ферман призвание за войнишко селище. От това последват редица превилегии като право на относително самоуправление, освобождаване от някои данъци и др., които спомагат за икономическото развитие на града, за запазване у неговите жители жива надеждата за свобода. Бурен икономически разцвет градът бележи в началото на XIX век. На основата на традиционния скотовъден поминък се развиват редица занаяти: джелепството – търговия с добитък, абаджийството – производство на аби от домашен шаял, мутафчийство – изработване на изделия от животинска козина, табачество – обработка на кожи, обущарство, а също така и златарство. В различните занаяти работели над 550 майстори, а общо с калфите и чираците – над 2500. Панагюрските търговци кръстосвали пазарите на Мала Азия, Сърбия, Гърция, пътували до Виена, Дубровник, Кайро... Икономически подем по онова време предопределя и значителния духовен разцвет, до който стига градът в навечерието на Априлското въстание.

С жаждата си за просвета, панагюрци извисяват своето селище на едно от първите места в страната в образователното дело.

През 1839 г. с усилията на цялото население е издигната голяма двуетажна сграда за мъжкото училище, а през 1843 г. е построена и сградата на девическото училище. Преди въстанието в тях се учели около 900 деца. Към мъжкото училище била уредена библиотека с 2000 тома български и чужди книги, между които имало и средновековни ръкописи на хартия и кожа, унищожени при потушаването на въстанието. В училищата преподавали хора с богато за времето си образование. В тях са учитествували и видните панагюрци и изтъкнатите в историята на българската национална култура дейци: Марин Дринов, основоположник на българската историческа наукa и един от създателите и първи председател на Българската академия на науките и Нешо Бончев – първи български литературен критик.

Наред с училищата още един културен институт в града пробуждал духовете на панагюрското гражданство. Това е основаването в 1865 г. читалище “Виделина”. В него се развивала широка културно-просветна дейност, четели се книги и вестници, изнасяли се сказки, разисквали се политически въпроси, коментирало се положението в Османската империя. В навечерието на Априлското въстание от Цариградското военно-медицинско училище в Панагюрище се завръща Павел Бобеков. Като главен учител в мъжкото училище и председател на читалището, Бобеков разгръща значителна народополезна дейност и създава, както пишат съвременниците му, “цяло движение сред по-младите”. В такава обстановка на икономически и духовен подем идеята за национално освобождение намира горещ прием в Панагюрище още по времето, когато великия борец за свобода Васил Левски създава в България революционни комитети.

Паметникът на местността Оборище

През есента на 1870 г. той основава и в града комитет. От този момент идеята за въстание тлее в душите на панагюрци, за да се разгори през съдбоносната пролет на 1876 г. Тогава пристигат пратениците на Гюргевския революционен комитет Георги Бенковски и Панайот Волов и заедно с местните революционни дейци начело с Павел Бобеков разгръщат трескава подготвителна дейност, която утвърждава Панагюрище за център на бъдещото въстание.

Върховен момент в подготовката на въстанието е историческото събрание на Оборище – Първото българско велико народно събрание. На 8 километра западно от Панагюрище на 13 април 1876 г. се събират делегатите на народа, дошли са изразят неговата непоколебима воля за борба, да повторят клетвените слова: Свобода или смърт!

Малко е оцеляло днес от някогашния град. По време на въстанието изгарят двукатните търговски къщи, съзидани от най-добрите строители, зографисани от прочути майстори. Но сякаш, за да разказват днес за паметните априлски дни, са останали няколко старинни дома.

Един от тях е Тутевата къща. В нея на 20 април 1876 г. се обявява Априлското въстание. И днес – в двора на къщата – сякаш оживяват съдбовните мигове, когато Кървавото писмо от Копривщица минава от ръка в ръка на разтреперените от вълнение революционери преди Бенковски да прочете редовете: “... Ако вие, братя, сте били истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище ...” Тесен бил домът на Иван Тутев, за да побере тяхното въодушевление и ентусиазъм. През сълзи на очи Волов подканя: “Скоро, братя! Отворете портата да излезем. Ние да станем най-напред жертва”. След няколко часа целия град гърми от възгласите: “Да живее България!”, “Да живее свободата!”. Друг свиден паметник е родния дом на националната героиня Райна Попгеоргиева (Райна Княгиня). Къщата-музей разказва за подвига на девойката, бродила и носила знамето на свободата. Само на 20 години, тя е главна учителка в девическото училище. Когато градът е обхванат от революционен кипеж, една вечер, незабравима за нея, войводата Бенковски й предлага да ушие главното знаме на въстаниците. Това е легендарното знаме с разярения лъв и крилатия девиз “Свобода или смърт!”. Недалеч от дома на Райна Княгиня са останали само зидовете на Хаджилуковата къща, където през април 1876 г. заседава Привременното революционно правителство с неговия председател Павел Бобеков.

Десет дни се радват панагюрци на свободата, а след това с оръжие в ръка я отбраняват и доказват, че са достойни за нея. Много са подвизите на героите, защитавали Панагюрище, много са жертвите. Друг ням свидетел на всеобщия героизъм и саможертва е Дудековата къща, една от последните крепости на героичната отбрана. В нея при неравен бой, за да не попадне жив в ръцете на врага, се самоубива Петър Щърбанов – член на Привременното революционно правителство. Редом с останалите селища, участници в Априлското въстание, Панагюрище се свързва кръвно със съдбата на България изписва една от най-славните страници в нейната история. Глас в защита на въстаналия български народ издигат: Юго, Достоевски, Тургенев, Толстой, Гарибалди, прогресивния журналист Макгахан. Русия обяви Освободителната Руско-Турско война (1877 – 1878 г.), в която за свободата на България паднаха 200 000 руски войници.

Последно променен на Вторник, 22 Януари 2013 18:07