Идентификация



Демографски профил Печат Е-мейл
Написано от Administrator   

Население и основни демографски характеристики

Брой и динамика на населението

 

Броят на населението е резултат от демографските процеси – раждаемост, смъртност, миграция и др., а също така е отражение на цялостните процеси в обществено-икономическото и политическо развитие на страната. Населението на община Панагюрище нараства до началото на 90-те години, в резултат на индустриализацията, след което следва непрекъснат спад. През изминалото десетилетие както градското, така и селското население показват спад и като цяло населението на общината намалява.

 

В таблицата по-долу са дадени сравнителни данни за областта и другите общини от резултатите на различните преброявания през годините.

 

Тер. единица

1934 г.

1946 г.

1956г.

1965 г.

1975 г.

1985 г.

1992 г.

2001г.

Пазарджишка област

211 451

244 385

277198

296641

314006

326188

326123

310723

Батак

8 159

8 779

13 758

10 542

9 445

8 585

7 639

7 189

Белово

12 416

13 405

14 184

15 021

14 724

14 191

12428

11 069

Брацигово

13 041

14 790

15 643

15 441

14 618

13 411

12514

11 596

Велинград

17 911

22 617

30 545

34 856

39 367

42 103

43059

42 722

Лесичово

12 766

13 576

12 239

10 701

9 444

8 030

7289

6 633

Пазарджик

65 067

78 671

88 904

106559

118160

128974

133685

127900

Панагюрище

24 781

27 350

28 503

31 791

33 146

33 825

32599

29 818

Пещера

10 970

12 955

18 314

17 940

20 558

22 029

22233

22 037

Ракитово

8 865

9 861

12 095

12 825

13 925

15 031

15764

15 868

Септември

27 886

31 818

33 356

32 725

33 092

33 107

32263

29 872

Стрелча

9 589

10 563

9 657

8 240

7 527

6 902

6 650

6 019

 

/Източник – ТСБ – Пазарджик/

В сравнение с другите общини, и Панагюрската през периода между последните две преброявания е с отрицателен прираст (- 2 391 д. / - 8,5 %), като по този показател общината е на четвърто място в областта след Белово, Лесичово и Стрелча. Гъстотата на населението е 50 човека на кв.км. (при среден за областта 70), т.е. по този показател Панагюрска община се нарежда на 7-мо място.

Динамиката при броя на населението на община Панагюрище, взета от годишните таблици на населението от РУ на ГРАО, е следната:

 

 

Дата

Общ брой на населението

01.01.1995 г.

32 409

01.01.2000 г.

31 253

01.01.2001 г.

31 412

01.01.2002 г.

31 237

01.01.2003 г.

30 942

01.01.2004 г.

30 563

01.01.2005 г.

30 181

 

1995 2000 2001 2002 2003 2004 2005

Общо за периода 2000-2004 г. населението намалява с 1 072 души. Средногодишното намаление е със 178 човека или -0,96 % и е по-високо от средното за Пазарджишка област. За някои от посочените цифри значение имат и разпоредбите на Закона за българските документи за самоличност, защото част от живеещото в общината население посочва този адрес като постоянен - например през 2001 г. спрямо 2000 г. няма реално нарастване на населението, въпреки че цифрите показват друго. За демографските процеси в общинска администрация има изчислени показатели за раждаемост и смъртност, които ще се цитират в съответните раздели, но за миграционни процеси се отбелязват само вътрешна за страната миграция (не получаваме данни за заминалите в чужбина жители на общината, т.е. цифрите се разминават с реално живеещите).

Информацията за броя на населението към 1 януари на съответната година по населени места е представена в следната таблица:

 

 

 

 

Населено място

2000 г.

2001 г.

2002 г.

2003 г.

2004 г.

2005 г.

с. Баня

913

987

964

942

920

899

с. Бъта

1 402

1 419

1 391

1 367

1 348

1 324

с. Левски

757

810

857

862

840

840

с. Елшица

948

973

1 061

1 037

1 010

967

с. Оборище

1 661

1 600

1 552

1 514

1 491

1 452

гр. Панагюрище

22 296

22 087

21 751

21 559

21 309

21 097

с. Поибрене /с. Сърбиново/

820

798

815

795

812

814

с. Попинци

2 454

2 520

2 496

2 489

2 445

2 409

с. Панагюрски колонии

2(523)

218

350

377

388

379

 

 

Анализът на данните от таблицата дава основание да се констатира, че тенденцията на намаляване броя на населението на община Панагюрище за периода 2000-2004 г. е характерна за всички населени места. Това намаление е равномерно. Изключение прави с. Поибрене, което практически запазва броя на населението си, благодарение на положителния естествен и механичен прираст, а също така преобладаващото ромско население, при което естественият прираст е положителна величина. Не е голямо и намалението при най-голямото село Попинци, където както естественият, така и механичният прираст през периода са отрицателни, но със слабо изразени стойности. От таблицата за населението в с. Панагюрски колонии през 2000 г. по постоянен адрес са регистрирани само 2 души, а живеят 523, предимно работещи в рудодобивната промишленост или обитаващи вилната зона, които имат регистрация в други населени места. Големи изселвания няма, поради преминалия миграционен преход, а и някои бивши жители на селата се връщат по месторождение. По този начин голям механичен отлив не съществува. При степента на застаряване е съвсем нормално смъртните случаи да превишават значително ражданията, но все пак отрицателният естествен прираст е около средния за тази категория население за страната. Както се вижда от таблицата, намалява и населението на общинския център Панагюрище. През изминалите 6 години естественият прираст е вече отрицателен и все повече се засилва механичният отлив.

 

Възрастова структура и фертилен контингент

 

За да се направи подробен анализ на възрастовата структура за наблюдавания период, в таблица са посочени следните данни за броя на населението:

 

Година

Подтрудоспособно

Трудоспособно

Надтрудоспособно

1995

8 048

18 682

5 679

2000

6 153

16 946

7 203

2001

6 039

17 035

7 364

2002

5 818

17 209

7 014

2003

5 496

16 984

7 035

2004

5 217

17 122

6 701

 

В края на наблюдавания период през 2004 г., в сравнение с 1995 г. наблюдаваме значително намаление на населението в подтрудоспособна възраст и нараства това в надтрудоспособна възраст. За пояснение - след 2000 г., съгласно Кодекса за социално осигуряване, се увеличава възрастта за пенсиониране, а през 1995 г. е наблюдавано населението над 60 г. за надтрудоспособна възраст. През 1995 г. населението в подтрудоспособна възраст е 24,8 % от общия му брой и е повече от населението в надтрудоспособна възраст (17,5 %). След 5 години съотношението на подтрудоспособното население към общия брой е 20,3 %, а надтрудоспособното към общия брой население е вече 23,7 %. А в края на наблюдавания период 2004 г. цифрите изглеждат по този начин – отношение на подтрудоспособно население към общия брой - 17,9 %, а надтрудоспособно към общия брой - 23,1 %. Превишението на броя на възрастното население над това в под трудоспособна възраст е показател за неговото застаряване. Възрастовата структура на общината не се отличава съществено от тази на Пазарджишка област. В отделните населени места възрастовата структура на населението се колебае в определени граници от средната за общината. Най-благоприятни са нейните параметри в с. Панагюрски колони (съотношение 20,3:15,0 в полза на подтрудоспособното население). Селата Попинци и Поибрене са с дял на възрастното население малко под 30 %, а при останалите села този дял е между 30 и 40 %.

От приложената таблица може да се сравнят данните за община Панагюрище и другите общини от Пазарджишка област:

 

Население под , във и над трудоспособна възраст към 1.03.2001 г.

 

Общини

Общо

Под трудоспособна

възраст

В

трудоспособна

възраст

Над трудоспособна

възраст

Област Пазарджик

310 723

58 782

183 386

68 555

в т.ч. по общини:

 

 

 

 

Батак

7 189

1 142

4 159

1 888

Белово

11 069

1 649

6 270

3 150

Брацигово

11 596

1 989

6 109

3 498

Велинград

42 722

8 850

25 504

8 368

Лесичово

6 633

1 013

3 045

2 575

Пазарджик

127 900

23 779

78 227

25 894

Панагюрище

29 818

5 224

17 368

7 226

Пещера

22 037

4 736

13 239

4 062

Ракитово

15 868

3 574

9 513

2 781

Септември

29 872

5 875

16 817

7 180

Стрелча

6 019

951

3 135

1 933

 

Възрастовата структура на населението на общината трябва да се оцени не само по отношение на днешните и бъдещите трудови възможности, а и с оглед на възпроиз-водството. По отношение на смъртността най-голямо значение има делът на лицата в надтрудоспособна възраст, като се има предвид, че основната част от смъртните случаи са при тези хора. Делът на възрастните при градското население (19,6 %) е по-нисък и по тази причина и смъртността при градското население е по-ниска, отколкото при селското. Дяловете възрастно население при всички села (с изключение на с. Панагюрски колонии) са високи и това е причина за по-голямата смъртност при тях. В бъдеще делът на възрастното население ще нараства, а това ще води до по-нататъшен ръст на смъртността.

Върху раждаемостта най-голямо влияние има делът на лицата между 15 и 49 г., т.е. населението, което участва във възпроизводствения процес. В този диапазон са всички раждания при жените, а мъжете които след 50 години стават бащи са единици. Тенденцията за намаляване на раждаемостта се обуславя от все по-голямото относително увеличение на жените във високи фертилни възрасти (над 30 г. и повече), които се характеризират с много ниска раждаемост. Освен този процес на остаряване на женското фертилно население, намалява и самата раждаемост в отделните възрасти. Според преброяването от 1992 г. делът на лицата в репродуктивна възраст е следният: гр. Панагюрище (51,6 %), с. Панагюрски колонии (55,5 %), с. Оборище (44,6 %), с. Поибрене (44,0 %), с. Попинци (43,2 %), с. Бъта (41,5 %), с. Баня (39,0 %), с. Елшица (38,9 %) и с. Левски (38,0 %). С най-голям възпроизводствен потенциал се отличава гр. Панагюрище, който дълго време нарастваше в резултат на естествен и механичен прираст. Поради по-особената ситуация при с. Панагюрски колонии и тук този дял е добре представен. При всички останали села различията в дяловете население в репродуктивна възраст не са големи. Що се отнася до съотношенията между населението до 14 г. от 15 до 49 г. и над 49 г. то е неблагоприятно (20,4:47,8:31,8).

При анализиране на възрастовата структура е необходимо да се спомене и за фертилния контингент (женското население от 15 до 49 г.). През 1992 г. този дял е 46,2 % от цялото женско население (7 588 д.). От тези жени 41,2 % са от диапазона 15-29 г., когато се осъществяват основната част от ражданията. Гр. Панагюрище и с.Панагюрски колонии са с по-голям фертилен контингент.

В общинска администрация не разполагаме с по-нови данни за този показател на населението.

 

Раждаемост

 

Прогнозирането на раждаемостта и смъртността на населението от даден регион може да се извърши значително по-обосновано, ако се съпоставят тенденциите на изменение в миналото със средните за страната.

От предишните показатели възрастова структура оказва голяма влияние върху показателите раждаемост и смъртност. Към настоящия момент тези тенденции са ускорени от икономическата криза и влошените здравни и социални условия на живот. Затова и раждаемостта продължава да намалява и към момента е по-малка от смъртността.

Двата показатели - раждаемост и смъртност , като и естественият прираст са показани в следващата таблица.

 

година
брой население
раждаемост
смъртност
естествен прираст

в абс. стойности

(на 1000 жители)

в абс. Стойности

(на 1000 жители)

в абс. стойности

(на 1000 жители)

1992

33 074

242

7,31

190

5,74

52

1,57

1993

32 030

241

7,52

185

5,77

-56

1,75

1994

32 067

220

6,86

421

13,12

-201

-6,26

1995

32 020

207

6,46

416

12,99

-209

-6,53

1996

31 978

206

6,44

421

13,16

-215

-6,72

1997

31 662

199

6,29

413

13,04

-214

-6,75

1998

31 482

200

6,35

410

13,02

-210

-6,67

1999

31 245

230

7,36

359

11,48

-129

-4,12

2000

31 285

265

8,50

338

10,80

-73

-2,30

2001

31 237

211

6,90

352

11,50

-141

-4,60

2002

31 065

194

6,24

369

11,88

-175

-5,64

2003

30 563

184

5,90

414

13,40

-220

-7,50

2004

30 181

207

6,80

375

12,40

-168

-5,60

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от 90-те години в община Панагюрище раждаемостта показва много бърз спад. През 1990 г.

тя е 11,7 ‰, а през 1997 г. - едва 6,29 ‰. За 1998 г. е по-ниска от тази за Пазарджишка област (8,5 ‰) и за страната (7,9 ‰). Още в началото на 90-те години раждаемостта тук е под нивото на простото възпроизводство (около 15 ‰), но през 1997 г. е на безпрецедентно ниско ниво. От общо 11 общини в Пазарджишка област, раждаемостта в община Панагюрище в периода 1996-98 г. е по-ниска от тази на общините Септември, Пещера, Пазарджик и Велинград. Основната част от ражданията се реализират в гр. Панагюрище, като за 2004 г. от общо 207 раждания, 152 са в града. В абсолютен брой малко повече деца се раждат в селата Попинци, Бъта, Оборище и Поибрене.

Тази тенденция на спад в раждаемостта продължава относително постоянно и в периода 2000-2004 г.

 

Смъртност

 

При проследяване развитието на смъртността през 90-те години се установява тенденция на нарастване от 11,0 ‰ (1990 г.) на 13,02 ‰ (1998 г.). Показателят е по-висок от този за Пазарджишка област, но по-нисък от средния за страната (14,3 ‰). През първия период (1992-94 г.) смъртността е 11,9 ‰ (9,9 ‰ при градското и 15,7 ‰ при селското население). През втория период (1996-98 г.) показателите са по-неблагоприятни - общо 13,3 ‰ (10,4 ‰ при градското и 18,8 ‰ при селското население). За последния период смъртността тук е по-ниска от тази на общините Батак, Белово, Брацигово, Стрелча и Септември. Основен фактор за нарастващата смъртност в общината е възрастовата структура и по-точно делът население в надтрудоспособна възраст. Този дял е най-нисък при гр. Панагюрище и с. Панагюрски колони. На малко по-ниско ниво по тази причина е и смъртността в с. Попинци.

Както се вижда от по-горната таблица в наблюдавания период 2000-2004 г. стойностите на смъртността в промили имат лек спад спрямо 1997 г. През следващите години може да се очаква едно по-нататъшно, макар и все по-слабо увеличение на смъртността, което ще доведе до увеличаване на отрицателният естествен прираст.

 

            Естествен прираст

 

През периода 1990-1998 г. естественият прираст показва негативна тенденция. През 1990 г. все още положителният естествен прираст на града успява да покрие отрицателният естествен прираст на селското население и общината показва слаб демографски ръст. През 1998 г. естественият прираст е вече -6,67 ‰ (за страната -6,4 ‰, а за Пазарджишка област -4,2 ‰) През периода 1992-94 г. той е -2,1 ‰ (при градското население той е +0,5 ‰, а при селското - 7,0 ‰). През периода 1996-98 г. естественият прираст е вече -5,8 ‰ (при градското население показателят е -2,4 ‰, а при селското -12,2 ‰). Натрупаният възпроизводствен потенциал в града дава възможност положителният естествен прираст да се запази до 1994 г. В селата за всички години от периода смъртните случаи превишават ражданията (с изключение на с. Панагюрски колони). Реално отрицателният естествен прираст не е чак толкова неблагоприятен за с. Попинци и донякъде за с. Поибрене и с. Елшица.

В следващия наблюдаван период 2000-2004 г. естественият прираст е също отрицателен, но с малко увеличение.

Естественият прираст като резултат от двата фактора раждаемост и смъртност се поддава по-лесно на прогнозиране, за разлика от миграционните процеси.

          

              Полова структура

 

При последното преброяване през 2001 г. от общо 29 818 души, мъжете са 14 672 или 49,21 %, а жените 15 146 или 50,79 %. Ако възрастовата структура се разгледа и по пол, например през 2004 г., трудоспособните жени (от 18 до 58 години) са 7 829 души, трудоспособните мъже (от 18 до 63 години) са 9 293 човека. В надтрудоспособна възраст жените са 4 359 души, а мъжете - 2 342, от където се вижда, че в различните възрастови групи съотношението между жените и мъжете е различно. Половата структура на населението на общината е в рамките на стандартното съотношение между мъжете и жените (49,6:50,4). То е почти същото като това за Пазарджишка област (49,3:50,7). Преди около 20 години тук съотношението е било 51:49 в полза на мъжете, дължащо се на привличането на много заселници и по-благоприятната възрастова структура, което води до превишаване на мъжете над жените. При градското население жените слабо превишават мъжете, а при отделните села двата пола са равностойно представени.

 

 

                Етническа структура

 

Според официалното преброяване от 1992 г. общината има изключително българско население (97,3 %). Останалите етнически общности са много слабо представени - турци (0,2 %), роми (2,2 %) и други (0,3 %). В действителност реалната ситуация е по-различна, защото в никакъв случай делът на ромското население не е толкова нисък. По вероизповедание 99,5 % от населението е източноправославно.

При следващото преброяване през 2001 г. от общо 29 818 души население се определят като:

·Българи 28 556 или 95,77 %

·Турци 16 или 0,05 %

·Роми 1 073 или 3,6 %

·Други 66 или 0,22 %

·Не се самоопределят 60 или 0,20 %

Това са данни от преброителните карти и лицата сами определят към каква етническа група принадлежат, а могат и да не съобщят това на преброителя от съответния участък, затова има може би известна разлика с действителността. За сравнение с другите общини прилагаме таблица с данните от преброяването.

 

Население към 01.03.2001 г. по вероизповедание

 

Общини

Общо

Вероизповедание

Не се

самоопределя

Непоказано

християнско

мюсюлманско

друго

Област Пазарджик

310723

253729

46338

536

9514

606

в т.ч. по общини:

 

 

 

 

 

 

Батак

7189

4391

2769

5

6

18

Белово

11069

11023

10

1

19

16

Брацигово

11596

10577

864

7

124

24

Велинград

42722

21620

19357

116

1547

82

Лесичово

6633

6089

460

8

60

16

Пазарджик

127900

113860

9930

271

3571

268

Панагюрище

29818

29303

20

22

426

47

Пещера

22037

16048

5306

22

618

43

Ракитово

15868

8388

5881

23

1556

20

Септември

29872

26662

1703

58

1392

57

Стрелча

6019

5768

38

3

195

15

 

                     Миграционни процеси

 

Миграционният прираст се получава като алгебрична сума от заселените, изселените, имигрантите и емигрантите. По-малка част от прираста на вътрешната миграция (заселени-изселени) се дължи на постоянните причини за мигриране като “сключване на брак”, “учащи” “възрастни за гледане”. Тази миграция се възприема като неизбежна и може да се установи с ежегодните данни за общините.

Много по-трудна за предвиждане е останалата част от миграцията, която пряко зависи от най-важните икономически и социални условия на живот като заетостта и доходите на населението. За евентуално прогнозиране на миграцията трябва да се има предвид цялостното развитие на нашия регион и страната. Друг проблем е липсата на информация за напускащите страната, тъй като продължават да се водят в нашата база данни “Население”.

 

                    Образователна структура

Общо образователната структура на населението на общината може да се определи само от попълнените анкети от последното преброяване на населението през 2001 г. по данни от самите хора. Тази информация е посочена в приложената таблица. За съжаление училищата и университетите не изпращат информация за завършилите при тях жители на общината, за актуализиране на базата данни, която се поддържа в общинска администрация.

Население на 7 и повече години по степен на образование към 01.03.2001 г.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Батак     

,м.м.м.м.м.м,.м,

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Белово

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Брацигово

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Велинград

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Лесичово

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пазарджик

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Панагюрище

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пещера

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Ракитово

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Септември

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Стрелча

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последно променен на Четвъртък, 02 Август 2012 16:42