102 години от смъртта на Райна Княгиня – символ на женската сила, на непримиримия дух и неуморната борба Печат
Написано от Връзки с обществеността   


В сърцата на панагюрци Райна е особено скъпа, не само защото се е родила тук. Когато учителката Екатерина Балтова я сравнява в словото си при честването на 25-та годишнина от Априлското въстание със Св. Женевиева и Жана д’Арк, Княгинята простичко отсича: „Сърдечно благодаря, но чудно ми е, защо ми се устройва такова царско посрещане. Подвиг не съм извършила, чудо не съм сторила. Изпълнила съм само един скромен дълг на българка и панагюрка“.

Райна Попгеоргиева Футекова-Дипчева е родена на 18 януари 1856 година в Панагюрище. По време на Априлското въстание тя вече е учителка и взима активно участие в подготовката му. В деня на избухването на въстанието тя се качва на кон, взима пистолет и развява знамето на Свободата. Райна описва по следния начин шествието след освещаването на знамето:

„На втория ден на свободата знамето бе довършено. Тогава, по желание на гражданите, трябваше да го взема на ръце, да препаша сабя и револвер и да седна на избран кон, за да премина през целия град и да оповестя на събралия се по улиците народ, че петвековното турско иго е отхвърлено завинаги. Това беше най-тържественият ден на нашата кратковременна свобода. Беловласи старци, редом с невръстни деца, вървяха навсякъде след мен, пееха любими народни песни. Жени, девойки и старици хвърляха върху нас толкова много ухаещи и разноцветни букети, че целият път беше постлан с тях като великолепен килим. Виковете «Ура!» и «Да живее!» нямаха край. Тази тържествена процесия продължи до вечерта.“

След потушаването на Априлското въстание е заловена от турците и е откарана в Пловдивския затвор. Там тя е подложена на жестоки мъчения. Захари Стоянов разказва за тези зверства в „Записки по българските въстания“. Спасяват я европейски дипломати. След това е изпратена да учи в Русия. Райна Княгиня се превръща в първата дипломирана акушерка в България. Омъжва се за кмета на Панагюрище – Васил Дипчев. Имат голямо семейство – петима сина и осиновяват едно момиче.

Райна Княгиня умира 61-годишна на 29 юли 1917 г. Въпреки тежкия живот, който води, тя остава и до днес пример за невероятна смелост, женско милосърдие и човешка сила.


ПОКЛОН ПРЕД БЪЛГАРСКАТА КНЯГИНЯ!