Днес (23 октомври 2014 година) се навършват 164 години от рождението на дееца на българската национална революция Панайот Волов. В знак на преклонение пред делото и подвига на една от най-светлите личности на Априлското въстание, пред паметника на героя в Панагюрище бяха поднесени цветя от Общинска администрация - Панагюрище, Исторически музей,  Основно училище "Проф. Марин Дринов", културен клуб "катя Зографоваи  признателни граждани.

Уредникът от Исторически музей - Панагюрище Велка Ушева представи краткия житейски път на Панайот Волов, посветен изцяло на борбата за освобождение на Отечеството:

"Въпреки младостта си, в края на 1875г. той е определен за главен апостол в Западна Тракия с център Пловдив. Волов има  революционен опит, изпитал е горчилката на бунтарската орисия, отговорността и яснотата, че предстоят и победи и поражения, които могат да бъдат преодолени единствено с неимоверните усилия на волята. Нагласата да посвети живота си за щастието на родината е негова цел още от юношеските години.

Важен документ, с който революционерът дава обет пред изстрадалия народ е писмото му изповед до  близкия роднина Маринчо Бенли - програма, която патриотът изпълнява достойно в делото си към отечеството: "Дълг е - да мислим не само за личното си благоденствие, а за благоденствието на всички наши сънародници..... Защото знаеш, че истински човек е тоя, който по-малко се грижи за себе си, а повече за народа си. Такъв истински човек желая да бъда и аз".

Светлите мисли, чистотата и прозрачността на импулсивната и едновременно с това разсъдъчна натура на Волов карат околните неведнъж да го признават като пръв между равни.

Роден в Шумен през 1850 година в семейството на обеднелия занаятчия Вичо Симеонов, по прякор Вола. Младежът учи три години в родния си град, а по-късно и занаят в Бабадаг /Северна Добруджа/. Високото му българско съзнание и възвишеният патриотизъм  се формират в благоприятна възрожденска среда.

Връщайки се в Шумен през 1873 година, Панайот Волов се включва активно в обществения живот и се присъединява към революционния комитет, а скоро се превръща и в негов председател. Назначен за главен учител в местното класно училище, по негово предложение се въвеждат демократични преобразования - създава се родителско-учителско дружество в България. С помощта на руския консул във Варна се доставят книги и учебни ръководства от Русия за училищата в Шумен, Преслав и др. Постижение на видния ни общественик е откриването на вечерно училище за възрастни и таен кръжок на младежите за организиране на борба против османското робство.

През август 1874 година Волов се установява в Букурещ, включвайки се в дейността на революционния комитет. Тук е избран и за председател на Шуменския и Търновския революционен комитет. Участник е и в общото събрание на БРЦК, проведено на 26 декември 1874 година.

Задълбочаващия се Източен въпрос от лятото на 1875 година определя ръководната роля на апостола в подготовката на въстание в Ловешко и Търновско.

Оптимизмът и твърдостта у революцинерите, въпреки несполучливите опити за въстание в Старозагорско ги карат да възобновят комитета и свикат събрание в Гюргево през ноември-декември 1875 година. Основната цел е разработване на конкретен план за подготовка на въстание в България през пролетта на 1876 година.

На 10 януари същата година апостолите, определени за ІV революционен окръг – Панайот Волов и Георги Бенковски преминават р. Дунав, носейки със себе си пълномощно, подписано от Стефан Стамболов.  В началото на м. февруари вече са в Панагюрище и се заемат с подготовката на бъдещото въстание.

Панайот Волов изиграва голяма роля в организирането и провеждането на Първото велико народно събрание на Оборище. Открива го лично и изяснява въпросите и задачите, които трябва да се решат. По негово настояване събранието избира 12-членна военна комисия, която изработва плана на  въстанието.

Апостолът доброволно отстъпва на Георги Бенковски ръководната роля в панагюрския окръг, поставяйки личните си амбиции на заден план пред великата цел. Този доблестен жест издига още по-високо благородния дух на Волов, тласкайки напред подготовката на въстанието.

На 20 април 1876 година  къщата на Иван Тутев Волов дава първия изстрел на въстанието в Панагюрище. Развоят на събитията и опитът му да продължи на север достига трагичния си край при Бяла на 26 май 1876 година. Тук завършва героичният живот на революционера и неговите съратници, при опит да се спасят от турската потеря.

Под тихата и спокойна външност на апостола се крие една възвишена душа, за която свободата на България е цел, съдържание и смисъл на живота му. Революционерът не държи сметка за себе си, никъде не проявява егоизъм, славолюбие и корист. Той действа енергично, с жар, с ентусиазъм и с цялата си душа. Да спечели свободата – това е смисълът и целта на неговия живот.За свободата на отечеството безстрашен, Панайот Волов не пожалва нито амбициите си, нито краткия си двадесет и пет годишен живот.

„Той предпочете смъртта свободна. Пред смърт жестока, оплют и в рани“.