Природни дадености и ресурси Община Панагюрище е с важно транспортно-географско разположение; има разнообразен релеф и климат, минерални извори, богата флора и фауна, които са потенциал за развитие на туризма; богати горски ресурси, даващи възможност за силно горско стопанство и дървообработване; на територията са разположени голяма част от запасите на медна руда в страната , както и златоносни находища, което предопределя приоритетно развитие на минно-добивната промишленост .

Общината е сравнителна бедна на почвени ресурси. Географско разположение Община Панагюрище се намира в централната част на Република България и е включена в административно-териториалните граници на Южен Централен регион. Тя е една от 11-те общини на Пазарджишка област и граничи на север с общините Мирково, Чавдар, Златица, Пирдоп и Копривщица от Софийската област, на изток - с община Стрелча, на юг - с общините Пазарджик и Лесичово и на запад - с община Ихтиман от Софийска област. В тези граници тя заема площ от 598,5 км2 (13,4 % от площта на областта), което я поставя на четвърто място сред общините на област Пазарджик след Велинград, Батак и Пазарджик.

Релеф

Общината е разположена изцяло върху южните склонове на Същинска Средна гора. Характерът на релефа е средно до нископланински и хълмист със средна надморска височина 683м. Надморската височина се изменя от 1 500 м при билните части на планината на север до 500 м на юг. Във физикогеографски план в тези си граници тя включва:

§ на запад - източните склонове на Средногорския рид Белица;

§ на север - главното било на Средна гора (само в района на “Медет” границата е на север от главното било);

§ на изток - преминава в Стрелчанското поле;

§ на юг - Бъта-Банската котловина и част от последните южни разклонения на Същинска Средна гора и постепенно преминава в най-западните части на Пловдивско-Пазарджишкото поле.

Северната част е заета от билна заравненост на височина 1 300 - 1 500 м, запазена при върховете Братия, Лисец и Бунай. Около тези заоблени върхове се е оформила староплиоценска (понтийска) денудационна заравненост. Между върховете Братия и Бунай върху тази заравненост са Панагюрските колонии и много пасища. На юг средногорските склонове не са стръмни и постепенно преминават в Тракийската низина (Пловдивско-Пазарджишкото поле). Между планинските части са се оформили малките котловини Панагюрска, Бъта-Банска. Характерен елемент в тяхното развитие е разседната тектоника, за което свидетелстват минералните извори. Цялата територия на общината е разчленена и нарязана от долините на притоците на реките Луда Яна и Тополница. Вертикалното разчленение на релефа в северните части на общината е от 100 до 400 м/км2, хоризонталното разчленение 1-2 км/км2. Стръмни склонове и долини има в района на пролома на Панагюрска Луда Яна между гр. Панагюрище и с. Бъта и северозападно от с. Попинци. Средните наклони на склоновете са 20-30 %. Тези характеристики на релефа, съчетани с преобладаващите плитки почви, активната антропогенеза и интензивни валежи в района са предпоставка за развитието на неблагоприятни ерозионни процеси на територията на общината. От друга страна, среднопланинският релеф с букови гори придава на ландшафта потенциал за развитие на туризма.

Климатични условия

Територията на община Панагюрище принадлежи към преходно-континенталната климатична област. Средната януарска температура на въздуха е -1.1 ˚С, средната юлска – 20.6 ˚С и ср. год. температура - 10,1 ˚С. Характерът на релефа и значителните различия в надморската височина предопределят разнообразието в микроклимата на ландшафтите и планинският му характер в северната част на общината.

Благоприятното съчетание между надморската височина (1 050 м - нивото на преобладаващата ниска облачност) и южната експозиция на климатичния курорт Панагюрски колонии допринася за йонизация на въздуха от 1 200 до 1 500 йони в 1 см3 (леки положителни и отрицателни), която има лечебен ефект. Преобладаващи са западните ветрове (40 %) със средна скорост 2,3 м/с. От друга страна, в Панагюрската котловина, относителният дял на случаите с тихо време е значителен (67,5 %), чести са температурните инверсии (11-15 случая месечно) и валежите са недостатъчни.

Средният годишен валеж е 653 мм и намалява от 750 мм в планинската част на общината, до 550 мм в най-южните и части, които са и земеделски усвоени. Годишните валежни суми в Панагюрище са по-малки от съответните многогодишни норми в 53 % от случаите. Тази тенденция е особено добре изразена след 1985 г., като се съпровожда и от повишени стойности на средните годишни температури. Това води до изразителна аридизация на климата в района, която изменя условията за вегетация на културната и естествената растителност, и тези за формиране на повърхностния отток на водите. Това трябва да се има предвид при вземането на решения за управление на водните ресурси на общината в дългосрочен план. Налице е и необходимост от програма за намаляване на щетите от някои характерни за територията на общината опасни хидроклиматични явления. Районът е силно градобитен (с вероятност за повече един валеж от град годишно през периода май-август) и средно с 28 интензивни извалявания (над 30 л/с/ха) годишно. Това, както и обезлесяването и плитката почвена покривка, спомага за бързото оттичане на повърхностния отток и за повишаване на броя на речните прииждания, които за р. Луда Яна при с. Сбор са средно 5,7 случая годишно. Това предизвиква и нарастване на твърдия наносен отток, което е особено неблагоприятно, тъй като води до ускоряване на затлачването на язовир Тополница (ср. год. наносно количество – 560 хил.т).

Интензивните извалявания крият опасност и от преливане на хвостохранилищата на “Асарел-Медет”АД и респективно повишават екологичния риск в района като цяло.

Почвени ресурси

Повсеместни ограничители на почвеното плодородие в района са относително пресеченият релеф, ерозията и плиткостта на почвите. В южната част на общината се намират излужени канелени горски почви, които имат по-голяма мощност и добро естествено плодородие. Те заемат южната половина от землищата на селата Попинци и Левски и са подходящи за отглеждане на зърнени култури и трайни насаждения.

Канелено-подзолистите почви заемат северозападната половина от землището на с. Елшица. Почвите в землищата на селата Поибрене, Оборище, Бъта и Баня са силно излужени, до слабо оподзолени канелени горски. Това са плитки почви, каквито са и тези в североизточната половина на землището на с. Попинци и на запад от Панагюрище.

Северните части на Панагюрската котловина и най-северната планинска част на общината са заети съответно от канелено подзолисти и кафяви горски почви.

Водни ресурси

Водните ресурси включват повърхностно течащите, подпочвените и термоминералните води. Речните басейни в северната част на общината, във височинния пояс 1 000-1 200 м, имат водоносност от 9 до 13 дм/с/км2 и пролетен максимум на оттока (март). Южната част от територията се намира в преходната зона от сравнително висоководоносната Същинска Средна гора към нисководоносното Пазарджишко-Пловдивско поле. Тя се пресича от долинната мрежа на реките Тополница и Луда Яна и е със средногодишна водоносност 3-4 дм/с/км2 с по-добре изразен зимен максимум на оттока. Реките са маловодни, но водосборът им има голям отточен коефициент (0,30 мм), което съчетано с характера на речната мрежа формира голямо водно количество за единица време.

Средният годишен отток на р. Тополница при Поибрене е 7,69 м3/с. Повърхностните води при дъждовно време се оттичат бързо чрез речно-долинната мрежа на р. Луда Яна, а през сухия сезон водите на реките почти пресъхват. Относително естествените хидрохимични условия (до експлоатацията на меднорудните находища) се характеризират с преобладаващи хидрокарбонатни или сулфатни и хидро-карбонатно-сулфатни води, рН 5,5 ¸ 8,5, повишена минерализация (1,50 мг/л), сулфатни йони до 1,70 мг/л) и аномални полиметални съдържания.

Качеството на водите е повлияно от дейността на “Асарел-Медет” АД по отношение на някои замърсители с отклонения от ПДК, както следва: Тополница (след устието на р. Медет) – мед, сулфатни йони, манган; Медет (преди устието) – рН, сулфатни йони, мед и манган; Мареш (под устието на Лисичи дол) – манган; Панова (под хижа Оборище) – рН, мед и манган. Тези отклонения обаче отчасти се дължат и на съществуващите полиметални аномалии в района. Подземните води са предимно пукнатинни и малодебитни (2-3 дм3/с) и дават началото на многобройни молодебитни извори. Термални минерални води има в гр. Панагюрище, с. Баня и с. Поибрене.

Термалните води в Панагюрище са с температура на водата над 40 ˚С и се черпят чрез дълбок сондаж с потопена помпа. Водата е сулфатна, натриева, калциева с минерализация 0,58 г/л. Минералните води в с. Баня са групирани в “Банските извори”, “Топилата” и “Лудото банче”. Каптирани са през 1935-39 г. Температурата на водата е 25¸44˚С с общ дебит 23 л/с. Минералните води са азотни, сулфатни, натриеви, калциеви, с минерализация 0,54 - 0,70 мг/л. Използват се за лечение на сърдечно-съдови заболявания, заболявания на храносмилателната система и др.

Минералната вода в с. Поибрене се черпи от два артезиански сондажа с общ дебит около 9 л/с и температура 33-42 ˚С. Водата е алкална (рН 8,9), сулфатна, натриева, флуорна (флуор 11 мг/л), с ниска минерализация – 0,53 г/л. Тя е с повишено съдържание на бор, стронций и др.

Ресурсът от термални минерални води в общината се използва за развитието на балнеоложкото дело. От териториите, заети с водни течения и водни площи в община Панагюрище, 528,7 дка или 11 % е делът на язовирите. Те са 21 на брой с общ обем 1 830,5 хил.м3 и са разпределени по населени места, както следва: в землището на гр. Панагюрище - 6 бр., с. Левски - 4 бр., с. Попинци - 3 бр., с. Бъта – 2 бр., с. Баня – 3 бр., с. Оборище - 3 бр. От тях 11 са в добро техническо състояние, 9 са в задоволително, а 1 е напълно затлачен. За напояване се използват само седем язовира поради неизправност на каналните мрежи, помпените инсталации и др. Повечето от водоемите, които са отдадени под аренда за стопанисване, се използват главно за рибовъдство, а по-рядко и за напояване.

Горски ресурси

Горите са перспективни за развитие на горското стопанство, ловния туризъм и рекреационното дело. Най-голям относителен дял от територията на общината имат горските територии – 54.10 %. В ниските планински части горите са предимно дъбови и габрови – в по-голямата си част издънкови поради активната антропогенна намеса, а в останалата планинска част – букови. В сравнение с 1998 г. техните площи са се увеличили с 2 667,6 ха (през 1998 г. горските територии са 29 734.6 ха, или 49,69 % от общата територия на общината, а по данни към месец март 2005 г. те са вече 32 402,2 ха, или 54.10 %). Повечето от ридовете в западната и северната част на района са покрити с естествени гори от горун и благун в съчетание с тревни формации.

На мястото на унищожени в миналото гори и върху непригодни за обработване земи са създадени гори от бял и черен бор, орех, червен дъб, благун и др. Заместването на мезофитни видове с ксерофитни води до обедняване на естествената продуктивност на ландшафтите в ресурсно отношение.

Използването на горските територии като рекреационен ресурс за местното население е особено перспективно и от гледна точка на тяхното екологично въздействие в един район със сериозни антропогенни изменения, резултат на добивната и обогатителна промишленост. Полезни изкопаеми На територията на общината са съсредоточени голяма част от запасите от медна руда в страната – 13 находища, принадлежащи към Панагюрската рудна зона, с общо количество на запасите 380 844,5 хил.т. От тях 344 118,2 хил.т са в находище “Асарел” (към 2004 г). Пиритови, медно-пиритови и полиметално-медни са находищата “Радка” и “Елшица”, а молибденово-медни са находищата “Медет”, “Асарел” и др. Сред природните минерални ресурси на територията на община Панагюрище са формиралите се златоносни разсипни находища. Те са свързани с палеогеоморфоложкото развитие на района и са разпространени в южната, ниска част на общината. Перспективни участъци за проучване на златоносни разсипи се явяват Дълбокото дере в района, където пресича Банската разломна зона и заливната тераса на р. Луда Яна в Баня-Попинското долинно разширение, при използване на съвременни екологосъобразни технологии, гарантиращи опазването на околната среда и защитата на интересите на местната общност.

Проломните долини на Меченска река и Панагюрска Луда Яна са сериозна преграда за транспортирането на златосъдържащи наноси от Същинско-Средногорския масив в южна посока. Съществуват възможности за експлоатация на коренно злато и в обсега на Петеловата вулкано-куполна морфоструктура, а чрез съпътстваща технология и на разсипно злато в нейната периферия по дължината на речно долинната мрежа.