Обръщение на кмета на община Панагюрище Никола Белишки по повод 144-та годишнина от Априлското въстание Печат Е-мейл
Написано от Administrator   


alt


Уважаеми жители на община Панагюрище, българи,

Днес няма да ви поздравя по случай Международния празник на труда, нито по случай който и да е международен празник. Днес ви поздравявам с нашия, РОДНИЯ празник. Днес ви поздравявам със 144-та годишнина от възкресението на националната ни идентичност, на българския дух, на българското достойнство! Защото, за да бъдем част от международната общност, за да я има България на световната карта, за да се зовем „българи“, там – във вековете на робската тъма, се трудиха нашите будители, нашите „вехти“ войводи, нашите апостоли и съзаклятници. Тогава – в „лудите“ пролетни дни на април 1876 година, едни българи се клеха със страшната клетва “Свобода или смърт“. И хвърлиха в огъня на бунта имота си, граден с труда на много поколения, живота си, и този на децата си дори. Едни български герои и мъченици прекрачиха прага на вечността и се превърнаха в безсмъртен пример за Родолюбие. Показаха ни, че има по-важни неща от страха, от инстинкта за самосъхранение, от импулса да предадеш другия, за да спасиш себе си! Те се наричат Свобода и Достойнство.

Днес е денят на тяхната памет, денят за нашата памет. Денят, в който всеки българин ги почита според личната си мяра за идентичност и за признателност. Ден, различен от други годишнини, но носещ в себе си същата святост и сила,  същото величие. И нека тишината на пространството днес, да не бъде тишина на мислите. Пустотата на площадите днес, да не бъде пустота на паметта ни. Нека да ги поменем с Добро, и с Вяра, и с Надежда!

Да се поклоним за урока, който ни дадоха! Да потърсим, и да намерим в сърцата си, в душите си, всеки своето си хранилище на морал, на достойнство и на национална идентичност. Да си припомним техния идеал – единна и просперираща България! Защото и днес, в нашето време, с нашите проблеми, пак същия е начинът да докажем себе си като личности и като общество – като даваме от своето за Общото! Пак същия е верният път към добруването на нашата Родина – Единението! И мярката и посоката пак са същите – ние имаме дълг към Отечеството, а не то към нас!

Това е заветът, който те ни оставиха!

И който ние трябва да оставим!

За да пребъде България!

Последно променен на Петък, 01 Май 2020 17:27