Днес, 24 януари 2020 година, се навършват 115 години от рождението на именитата оперна прима Елена Николай. По този повод в училищата в община Панагюрище беше изнесен открит урок, посветен на родената в панагюрския край оперна певица и на огромния ѝ принос за развитието на световното оперно изкуство.

Чрез мултимедийни презентации, филми и книги учениците се запознаха с основни моменти от вдъхновяващия й живот и безсмъртно творчество.

Елена Николай е родена като Стоянка Савова Николова на 24 януари 1905 година в село Церово, Панагюрско. През 1908 година баща ѝ умира, майка ѝ заминава да учи за медицинска сестра в Съединените щати, а тя и брат ѝ Никола са отгледани от баба си и дядо си в Панагюрище.

Завършва Американския колеж в Самоков. По това време бъдещата Елена Николай решава категорично, че трябва да учи пеене и така попада на големия педагог и певец Иван Вулпе, който я подготвя за кандидатстване в Консерваторията. На първия конкурс – пеене, тя се представя блестящо, но на втория – солфеж и пиано, се проваля. Оценена е с двойка като безнадеждно немузикална.

Елена Николай заминава за Щатите, където работи, учи философия и италиански в гр. Оберлин, щата Охайо. Постепенно узрява за идеята да напусне университета и да продължи музикалното си образование в Генуа. През 1929 година постъпва в Миланската консерватория „Джузепе Верди“, където учи пеене при Винченцо Пинторино.По време на обучението си тя страда от сериозни материални трудности, професор Пинторино я взема да живее в дома му, а през 1937 година тя се жени за неговия внук Андрея Маджо. Постепенно Стоянка става една от първите студентки и завършва академията с отличие.

През 1934 година започва да използва псевдонима Елена Николай и малко по-късно дебютира с ролята на Азучена в „Трубадур“ на Джузепе Верди в оперния театър на Сало. Само за няколко сезона става една от най-търсените мецосопранови певици, в продължение на две десетилетия от 1938 година е първо мецосопрано на миланската опера „Ла Скала“. През 1943 година, след началото на бомбардировките на Милано, се връща в София, но след края на войната отново работи в „Ла Скала“.

През 1963 г. по свое желание напуска „Ла Скала“ и се премества в Рим, но за сметка на това продължава кариерата си в киното. В периода 1963 – 1968 г. се снима в седем филма, като първият филм, в който участва, е „Il boom“ („Бум“) с участието на Алберто Сорди и режисьор Виторио Де Сика.

И до днес Елена Николай е ценена като една от най-значимите оперни певици на ХХ век.

Завесата на живота й се спуска на 23 октомври 1993-а.

„Отиде си един от най-здравите стълбове на театър „Ла Скала“ и въобще на оперния театър – пише италианският печат… – Отиде си Елена Николай, която живееше в Италия, но никога не забрави българските си корени“…
На вратата на гримьорната й в „Ла Скала“ и до днес виси златна табелка: „На Елена Николай от признателна Италия“.