Тържественото отбелязване на 180-та годишнина от рождението на първия български литературен критик, просветител, философ, филолог, полиглот, фолклорист, журналист и педагог Нешо Бончев започна с шествие със знамена от родната къща на именития панагюрец до градския парк.

Шествието бе водено от Духов оркестър „Делчо Радивчев“ при НЧ „Виделина-1865“ и в него се включиха председателят на Общински съвет – Панагюрище Христо Калоянов, кметът на община Панагюрище Никола Белишки, заместник-кметът „Хуманитарни дейности“ Галина Матанова, директорът на СУ „Нешо Бончев“ Веска Барова, учители и ученици. Редом до знаменосците на СУ „Нешо Бончев“, в шествието се включиха с училищните знамена и ученици от ОУ „Двайсти април“, ОУ „Проф. Марин Дринов“ и Професионалната гимназия по индустриални технологии, мениджмънт и туризъм.

Шествието премина покрай места, свързани с Нешо Бончев - училището, в което е учил и работил, старото училище „Д-р Лонг”, читалището „Виделина”, за построяването на което дарява земя.

В градския парк, пред бюст-паметника на Нешо Бончев, за живота и делото на бележития учен разказа Георги Писков – учител по история в СУ „Нешо Бончев“. „Много съм радостен, защото за първи път от много години, с нас нашия юбилей отбелязват всички училища в град Панагюрище. Те са тук със своите школски знамена. Нешо Бончев е наш патрон и покровител, но той принадлежи и на Панагюрище, и на цяла България”, каза в приветствието си г-н Писков и представи съобщение на тема „Нешо Бончев – живот в две империи”.

В знак на признателност към делото на Нешо Бончев бяха положени венци и цветя от председателя на Общински съвет – Панагюрище, ръководството на община Панагюрище, Исторически музей-Панагюрище, Общинска библиотека „Стоян Дринов“, СУ „Нешо Бончев“, ОУ „Проф. Марин Дринов“, Професионалната гимназия по индустриални технологии, мениджмънт и туризъм.

По традиция цветя бяха положени и на бюст-паметника на съратника на Нешо Бончев - проф. Марин Дринов.

***

НЕШО БОНЧЕВ

(1839 – 1878)

Нешо Бончев е роден в Панагюрище в семейството на Бончо Бояджията и Лула Арбалиева.

Най-авторитетният български литературен критик през Възраждането, поставил на научни основи естетическото отношение на литературното творчество.

Завършва местното класно училище и една година е взаимен учител.

Две десетилетия живее в Русия. Възпитаник е на Киевската Духовна семинария, а през 1866 година завършва Историко-филологическия факултет на Московския университет. Преподава старогръцки език в московски гимназии.

С ентусиазъм подпомага Марин Дринов при създаването на Българското книжовно дружество, става негов дописен член и е сред основните автори на „Периодическо списание“.

Превежда „Разбойници“ на Шилер и „Тарас Булба“ на Гогол.

Събира народни песни и част от тях предоставя за Сборника на братя Миладинови.

Дава насоки за развитието на реализма в българската литература. Безкомпромисно се бори с пошлостта и невежеството на т.нар. даскалско творчество.

През 1874 година се разболява от туберкулоза и болестта не му позволява да се включи в революционните освободителни борби.

Заедно с Райко Жинзифов публикува в руския печат гневни статии за зверствата на турската власт при потушаването на Априлското въстание. Тези разкрития потрисат руската общественост, която застава в защита на поробените славянски братя.

Нешо Бончев дарява земя и парични средства на съгражданите си за построяване на читалищна и училищна сграда.

Умира в Москва дни преди Освобождението.

Източник: Панагюрска енциклопедия