На 8 септември 2018 година - денят, в който Православната църква прославя Рождеството на Пресвета Богородица, бяха отбелязани 200 години от построяването и освещаването на храм „Свето Въведение Богородично”.

В 9 часа започна Архиерейската света литургия, отслужена от Негово Високопреосвещенство Пловдивски митрополит Николай в съслужие с духовници от Панагюрска духовна околия.

На събитието присъстваха областният управител на област Пазарджик Стефан Мирев, председателят на Общински съвет – Панагюрище Христо Калоянов, кметът на община Панагюрище Никола Белишки и заместник-кметът „Хуманитарни дейности“ Галина Матанова, командирът на 68-ма бригада „Специални сили“ бригаден генерал Явор Матеев, кметове на населените места в община Панагюрище, директорът на Исторически музей-Панагюрище доц. д-р Атанас Шопов, началникът на РУ-Панагюрище главен инспектор Петко Шотлеков, стотици жители и гости на Панагюрище.

 **************

В началото на ХІХ век панагюрци успяват да се организират и въздигнат храм през 1818 година, който до 1823 година е богато изографисан – „Св. Въведение Богородично”. Храмът е залепен до старата църква „Св. Тодор Тирон”. По план и разпределение, църквата е почти копие на българската църква в Хилендарската обител на Света гора. Планът й е изработен от хилендарския духовник-таксидиот – Харалампи. Енергичен и общителен, той помага да се съзида новата църква, като чертежите прави сам, по подобие на хилендарската църква. За времето си тя е една от най-големите български църкви в империята. Майсторите-зидари са от Банско, а резбарите от Дебърско. Според Петър Карапетров освещаването й извършва епископ Дионисий, българин по народност, който оставя дълбок спомен в паметта на панагюрци.

Църквата е опожарена по времето на Априлското въстание 1876 година.

Неимоверни са усилията на панагюрци за възстановяване на разрушените храмовете, вследствие на въстанието. Внимание на въпроса отделят и краеведите. Макар и в трудно положение, след Априлското въстанието 1876 година и Руско-турската война 1877-1878 година, жителите на града полагат неимоверни усилия, за да възстановят своите църкви. За това Църковното настоятелство изпраща дописка до в. „Марица”, в която споделя радостта на жителите от възстановяването на църквите. На 12 ноември 1878 година митрополит Гервасий Левкийски дава разумни съвети за уреждане на обществените работи и събирането на средства за покриване на разходите за възстановяването на църквите. В дарителската акция се включват и много родолюбиви българи от страната.

В края на 1878 година е поправена и църквата „Св. Въведение Богородично”. Признателността е голяма, а опорите на нацията са възстановени. Така на 31 декември 1878 година панагюрци посрещат първата година от Освобождението на града.

Пълното възстановяване и възобновяване на храма обхваща периода 1878-1880 година от брациговски майстори, а резбата е извършена от резбари от Струга. В тази църква е налице творческият рисунък на прочутата Самоковска школа и на известния панагюрски иконописец Иванчо Зографски. Сведения намираме и на страниците на в. „Оборище” от 1943 година.

През 1895 година, при наличието на дейно настоятелство, на църквата се изгражда един централен купол, през който се внася по-голяма светлина в храма. През същата година е направена стенната и сводова живопис от Никола Образописов от Самоковската иконографска школа.

На всяка икона са отбелязани ктиторите – отделни лица, семейства или еснафско съсловие. Така ние разбираме: първо, времето на строителството и възстановяването на храма; второ, кой го освещава.

До Освобождението църквата има дървена камбанария, поставена в северозападния ъгъл на храма. На 20 май 1873 година в Москва е изработена нова камбана за църквата „Св. Богородица”. Тя е поръчана от жителите на Панагюрище. Стойността на изработката на камбаната и доставянето й до Цариград възлиза на около 297 рубли. От там, с помощта на спомоществователи, тя е транспортирана до Панагюрище.

През 1882 година е построена отделно от храма камбанария. В нея са поставени прелятата камбана и други две по-малки, които са доставени от Русия – едната за църковна сметка, а другата - от проф. Марин Дринов.

Построена в първата четвърт на ХІХ век, църквата „Св. Въведение Богородично” е символ и на икономическото замогване на Панагюрище и Панагюрския край. Тя има свой „монетен дом”, в който са сечени дребни разменни монети, наречени „кюшелати бинллета”.

Правата за монетосеченето принадлежат на църковното настоятелство. Те са равностойни на една пара и са сечени от бакър (мед) със съкратения знак на църквата ВОД – Воведение. Тези пари са най-дребните монети в онова време. „Бинллетата” се ползват с пълно доверие успешно не само в Панагюрище, но и в околните села. Това е една изключителна демонстрация на стремленията на жителите от панагюрския край: първо, за осъзнато чувство за национална самоопределеност; второ, за самостоятелно икономическо развитие, което е възможно, когато населението достигне определено стопанско ниво; трето, приемствеността в духовната област; четвърто, родолюбието на панагюрци.

В района на църквата „Св. Въведение Богородично” в миналото се числят следните параклиси „Възнесение Христово” („Св. Спас”), „Св. Петка” и „Св. Пророк Илия”.

Автор: Доц. д-р Атанас Шопов